понеделник, 15 май 2017 г.

Образование във Великобритания - Част 3



Днес се завръщам с продължение по темата за кандидатстване в университет във Великобритания. В предните две части от поредицата вече ви споделих моя опит по въпроса с финансирането и изпита IELTS, днес продължаваме да обсъждаме какво още е нужно за прием и в какво се състои процесът по кандидатстване.
И така, научили сте резултатите си от изпита по английски език и те са достатъчно високи, за да покрият изискванията на университетите, към които сте се насочили. Във Великобритания има два вида университети – едните са по-академични и залагат повече на теория, другите предлагат повече практика. Университетът в Дарби, където аз уча е по-скоро от втория вид. Прагът за прием не се определя от степента на академичност на всеки университет, а е напълно индивидуален за всяко учебно заведение. Което значи, че няма нужда да сте с перфектни резултати, за да учите в академичен университет, или че сте по-глупави, ако учите в такъв с по-практична насоченост. Всичко е до личен избор. За мен, конкретно за магистратура, по-добрият вариант е университет с практична насоченост, където ако не друго, поне ще създадете определени контакти с бъдещи работодатели, или ще обмените опит с хора, които реално работят в средата, в която искате да се развивате в бъдеще (поне на хартия е така ;).
Какво друго ви е нужно за кандидатстване освен сертификат IELTS (който ще пристигне по пощата до няколко седмици)? На първо място, най-важно за кандидатстване е т.нар. мотивационно писмо (personal statement). Примери за такова може да намерите много в Интернет, но моят съвет е да останете максимално оригинални и креативни. Основната ви задача в това кратичко (да, имате ограничение в броя думи/символи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се спази) мотивационно писмо е да разкажете нещо за себе си, вашия опит, защо искате да учите в университета, към който сте се насочили (ако кандидатствате в повече от един – напишете по едно мотивационно писмо за всеки, или разпратете едно до всеки, но по-общо), защо сте избрали конкретната специалност, защо в Англия. Споделете и опишете всичко това в грабващ и заинтригуващ стил, бъдете искрени, излейте емоциите, идеите и стремежите си, не пишете заучени фрази. Нека не забравя да спомена, че мотивационното писмо се пише на английски език.
Освен мотивационно писмо, ще ви трябва и CV по европейки образец. Ако кандидатствате за магистърска програма, за вас ще е от много голяма полза, ако вече имате някакъв опит в областта, към която сте се насочили. Не е нужно това да е само работен опит, може да сте посещавали курсове или уоркшопс, да сте участвали в състезания и т.н., но работният опит си тежи най-много на мястото, няма какво да се лъжем. За мен беше голямо предимство, че мога да се похваля с повече от две години опит като копирайтър и то за една фирма (показва постоянство и други положителни качества), което чудесно си кореспондира с програмата, която изучавам – Маркетинг Мениджмънт.
Когато кандидатствате за прием в магистърска програма, за разлика от бакалавърските такива, на вас няма да ви се наложи да кандидатствате през платформата UCAS https://www.ucas.com/ , а ще трябва да изпратите документите си за прием направо на самия/те университет/и (онлайн). Това за мен е по-добър вариант. Така например, понеже аз не можах да се вместя в лимита за брой думи на мотивационното ми писмо, а никак не ми се искаше да съкращавам и редактирам, защото си го харесах, успях да изпратя до университета ми допълнително и оригиналния вариант на писмото, преди съкращенията. Нещо, което няма как да се получи при кандидатстване през UCAS.
И така, имате си сертификат за английски език, мотивационното писмо и автобиографията по европейски образец, остава само да се сдобиете с два броя препоръки на английски език. Най-добрият вариант е да получите препоръки от преподавател от университета (аз помолих моята „бивша“ научна ръководителка) и работодател. Освен това ви е нужно сканирано копие на преведената и легализирана диплома за бакалавър (забравих да спомена, че общата оценка от дипломата трябва да надвишава 4.50). Прикачвате всички файлове в онлайн формата за кандидатстване, която ще намерите на сайта на всеки един университет във Великобритания, попълвате полетата за лични данни и изпращате. Това е всичко.
Ще имате още малко работа, ако възнамерявате да кандидатствате за заем, като мен. По тази тема сякаш още не ми е минал ядът и раните са много пресни, но ще се опитам да не емоционалнича твърде много. Преди всичко, за да кандидатствате за заем за магистърска програма, ще се наложи да изпратите директно до Student Finance England (правителствената агенция, която отпуска заемите) попълнената форма (може да я изтеглите от сайта gov.co.uk) и ОРИГИНАЛ на документ за самоличност (лична карта или паспорт) по пощата. Повтарям – оригинал! Моят съвет е да не чакате потвърждение за прием от университета, а възможно най-бързо да си пуснете документите за заем, защото даже и да не ви приемат в университет (на този етап още не е сигурно, дори и с добри оценки), а да ви отпуснат заем, винаги може да го откажете. Неприятен е обратния вариант – да получите потвърждение за прием в университета, дори да се запишете, а ситуацията със заема още да не е изяснена (като при мен). И понеже на Student Finance England им трябва доста време да отговорят и да вземат отношение по случая с кандидатурата ви е хубаво да се подсигурите, за да не изпуснете сроковете за университета. Нещо повече, не се притеснявайте да понатиснете агенцията за заемите (международен телефон ще намерите на сайта gov.co.uk) и им звъннете, за да напомните, че още не сте получили кореспонденция с тях (но пък не очаквайте да получите отговор седмица-две след като сте изпратили документите си). Обикновено цялата хамалогия отнеме около месец-два. При мен всичко продължи по-дълго, ще обясня по-надолу защо. Като цяло ще получите 2-3 писма, ако всичко протича нормално – едно, с което ще ви върнат документа на посочения от вас адрес, едно с парола и юзърнейм, с които ще имате достъп до онлайн акаута ви, от който ще проследите по-своевременно прогреса на кандидатурата ви и финалното и най-важно – одобрение или отказ. Не приемайте отказа за отказ, обаче, поне аз не го приех и нещата се стекоха добре при мен J
Пазете писмата, които ви изпращат, ще ви трябват като доказателство за финансиране пред университета (понеже заемите се бавят и едва ли ще ви отпуснат парите в срок, но това не е голям проблем, не се безпокойте, университетите проявяват разбиране и ще ви изчакат).
Преди да разкажа за моите перипетии свързани с агенцията за заемите, още няколко думи по въпроса за приема в университета. Има два вида прием – единият е безусловен, който ми бе предложен на мен и това означава, че сте приети веднага, без повече условия, без да изискват повече документи и без да чакате повече класирания. Във втория случай ще ви се наложи да се потрудите още, но не знам какво конкретно ще изискват от вас. Моят съвет е – не се отказвайте, при никакви обстоятелства! В крайна сметка, за администрацията на университета е важно да привлече колкото е възможно повече студенти (но пък трябва да отговаряте на условията, не е чак толкова нисък прагът).
И така, заемът, ох, заемът! Като цяло, на мен ми се наложи да поизчакам отговор по-дълго от нормалните срокове. Толкова дълго, че трябваше вече да отговарям на университета дали ще се записвам или не, а още не знаех дали ще получа финансиране и има ли смисъл от записване, ако ми се откаже заемът. В крайна сметка отговорих на университета, че се записвам, но още очаквах отговор от Student Finance England. И го получих – отказ! Не мога да ви опиша разочарованието ми, ядът ми и отчаянието ми в този момент. Бях преминала през най-трудното, бях приета, а нямаше да мога да сбъдна тази своя мечта и да уча във Великобритания! Да, но не бях готова да се откажа така лесно. Тук дължа страшно много и на лидерът на магистърската ми програма, защото докато аз се борех със Student Finance England, жената кореспондираше с финансовия отдел на университета и гарантираше за мен, без да знае дали ще си получа заема. Дори тя ми съдейства да ме запишат като студент, без да съм си получила заема и без да мога да присъствам за място в университета (въпреки че е задължително), защото зимата ни се оказа много люта и първият ми полет беше отменен, та не можах да присъствам на първата встъпителна седмица и на самото записване. С една дума – перипетии колкото ти душа иска, а моята вече се беше изнервила до краен предел от трудности!
Защо първоначално ми отказаха заема? След многократни и стресови разговори със Student Finance England, се оказа, че точно програмата, която аз съм решила да запиша в университета в Дарби не е записана в тяхната база данни и следователно по нея не се отпускат заеми. Това ми се видя крайно съмнително, защото никъде преди това не срещнах да е упоменато, че има програми, които не се финансират и по които не се отпускат заеми. Веднага се свързах с университета, за да поискам повече информация от тях. Оказа се, че точно магистърската програма по Маркетинг Мениджмънт в Университета в Дарби е записана последна и ще отнеме време, за да бъде одобрена за отпускане на заеми. Дотук добре, но след пореден разговор със Student Finance England една от техните служителки ми отговори, че дори и да запишат моята програма в базата им данни, пак няма да ми бъде отпуснат заем, защото не мога да докажа, че няма да получа парите, да ги изтегля и да напусна страната, пък и не мога да докажа, че съм живяла достатъчно дълго във Великобритания и че съм надеждна. Е, никъде, в нито един официален източник или документ не беше упоменато за такива изисквания, а и, разбира се, тук ставаше въпрос за чиста расова дискриминация. Точно в този момент се амбицирах още повече и реших, че няма да позволя стереотипите да ме преборят този път, особено след като знам, че имам потенциал и мога да дам много на този университет, както и заслужавам да получа много. Няма да изпадам в повече подробности, в крайна сметка получих заветното писмо с одобрение за заем, защото преразгледаха молбата ми. Беше доста позакъсняло и се наложи всичката останала административна работа да се свърши за изключително кратко време, но хубавото е, че успях да се вместя във всички срокове, не без огромната помощ на университета, разбира се. С това искам да ви кажа, че трудности може да срещнете много по пътя, но не се предавайте от първия път, ами дерзайте, ако наистина имате амбицията и желанието това да ви се случи.
И така, след доста преживяно и мнооого емоции, дойде денят на полета ми до Англия, а на следващия щях да посетя първата си лекция в Университета в Дарби. Повече за първите ми впечатления от самия университет и обстановката, за първия ми сблъсък с британската образователна система, за това как се чувствам тук и как протича обучението ми, ще ви споделя съвсем скоро. 

четвъртък, 11 май 2017 г.

What's new, pussycat? - UK Edition, Part 2


Дойде време за поредния не особено полезен и вероятно малко фукнярски пост с нови придобивки. Шегувам се, разбира се! Не, не че тези публикации са чак толкова полезни (може би в редки случаи), но пък и не влагам идеята за фукане и хвалене в тях (а и с какво толкова да се похваля, далече не купувам луксозни стоки). С приятелките ми винаги сме обичали да си споделяме коя с какво ново се е сдобила през изминалите дни и седмици и понеже възприемам и всички вас като близки приятели, може би от тук идва нуждата да споделям и публикуват такива статии. Та нека споделя с вас отново малките радости, които открих из разни известни и безизвестни английски магазини :)











Разбира се, започвам с любимата козметика, няма как. Не съм прекалила въобще, сдобих се само с нужни неща, но не се гордея със себе си, мисля си, че трябваше да се поотпусна малко повече и да поекспериментирам с различни продукти. Както и да е, това не е по темата. Душ геловете на Imperial Leather мисля се предлагат само във Великобритания и са на изключително достъпни цени (тази лимитка беше намалена на 1 паунд). Ето защо за мен и до днес остава мистерия как толкова много мои познати знаят за съществуването на тези продукти и ги обожават. Аз не се отцепвам от колектива и също ги обичам с любов нежна и трепетна. Мисля че бюджетната марка през последните години е решила доста да поработи по обогатяване на асортимента си. Все ми се струва, че до преди няколко години предлагаха само продукти с "мъжки" аромати, а сега асортиментът им е доста разнообразен откъм аромати и текстури. Аз се спрях на класически душ гел с аромат на черешов сладкиш и съм влюбена. Ако имате възможност да пробвате марката, препоръчвам с две ръце. За козметичният комплект на Ted Baker (все ми идва да напиша Том Форд, не знам защо) писах съвсем скоро тук. С него ме изненада приятелка за рождения ми ден. Не мога да скрия, че съм влюбена и това е една от най-хубавите изненади в живота ми! Нощният хидратиращ крем за лице на Nivea пък е подарък от сестра ми. Харесвам го много, но по-подробно ще пиша за него съвсем скоро. Блестящата очна линия на Primark е още един продукт, който ще има самостоятелно ревю. За много скромната си цена е разкошна - рисува плътно, много е спаркли и красива и не се размазва. Просто нямаше начин да не си взема нова опаковка от любимия коректор/консилер на Collection. Има защо всички блогърки да го хвалят, аз също съм писала суперлативи за него в блога тук. Обожавам го, не съществува нищо по-добро от него, жалко че се предлага само във Великобритания :( Парфюмният комплект Viva La Juicy пък е подарък от мама за рождения ми ден. Ако кажа, че съм влюбена в аромата и опаковките, ще бъда твърде пестелива на думи! Лято и щастие в бутилка, и задължително подготвям по-подробно ревю. Скрабът за лице на Bilka и шампоанът за коса на Здраве пък са две неанглийски покупки (хайде стига бе, каква изненада!) и за тях също ми се иска да спомена по няколко думи в отделно ревю. Засега ми харесват и двата продукта. Спиралите на Maybelline Lash Sensational Luscious Primark PS... Eyeconic ме разочароваха много, ама много. Скоро писах и за тях в блога, може да видите ето тук. Изкуствените мигли на Eyelure са ми подарък от една позната и нямам търпение да ги пробвам за някой по-бляскав повод. Изключително красиви са и се усещат много качествени. Депилатоарът на Veet се води нов продукт в Англия, не знам дали го има в България вече. Реших да го пробвам, защото обещава много удобство. Нанася се и се усеща като стандартен депилатоар, но обещава да се справи с косъмчетата само за три минути. Нанася се с едната страна на гъбичката, изчаква се три минути и после се влиза под душа, за да се изтърка с по-грубата страна на гъбичката. Истината е, че ако се следват тези инструкции, при мен лично останаха доста "нестопени" косъмчета. Депилатоарът трябва да се остави за по-дълго, за да подейства, което го превръща в един напълно стандартен продукт от този вид. Не се отмива много лесно, иска търкане, защото оставя плътен мазен слой, но пък сякаш след употребата му косъмчетата започнаха да излизат значително по-бавно от обикновено. Може да се дължи и на този продукт, нямам идея.












Очевидно съм развила някаква нездравословна мания по портмоненца във всякакви размери и краски. Тя не е нова, де, винаги съм я имала, просто се опитвах да я потискам, очевидно неуспешно. Трите портмоненца/визитници и огледалцето коте са от Accessories, розовото портмоне е от TKMaxx. В TKMaxx намерих и двете портмоненца на Radley London и ги взех не само защото са сладки, но и защото бяха ужасно много намалени, иначе 55 паунда за една шепа портмоне никога не бих дала, не съм толкова луда :) Обеците пък са още един подарък от сестра ми за рождения ми ден. На Swarowski са и това е най-скъпата вещ, която някога съм притежавала сигурно. Безкрайно благодаря на сестра ми за жеста, вниманието и огромната щедрост! Чорапките с еднорози и пантофките с Ариел са от Primark и са най-сладките неща на света. А гривничката за глезен и обеците от последната снимка отново са от Accessories (имам много голяма слабост към този магазин!). Другите три чифта обеци са от Sainsburry's и мама ме изненада с тях. Двата чифта висящи шаренки са просто уникално красиви!





















Не мога да ви опиша от колко години се мечтая за чифт маратонки на DC, още от ранните ми тийн години когато бях най-големият фен на Linkin Park (аз още съм има най-големият и верен фен де!). Ето защо, надявам се ще разберете детската ми, малко истерична радост, когато съзрях тези маратонки, само един чифт, ужасно много намалени в TKMaxx и то в моя номер! Да не говорим колко красив и удобен модел са! Разбира се че веднага станаха мои и не спирам да ги нося. Обожавам ги, съчетавам ги с всичко и ако можех да спя обута с тях, вероятно щях да го правя :) Взех си и доста неща от Primark. Основно пазарувам от там. Просто имах нужда да си накупя доста дрешки за различни поводи, а Primark е едно от най-евтините места за актуални модни находки. Истината е, че винаги като си купя нещо от там, качеството е просто ужасно, но пък за един сезон носене вероятно стават нещата. Гуменките с моряшки десен, красивата тъмносиня рокля с интересни ръкави и секси преплетен гръб, класическата бяла тениска с интересна задна част, розовият ефирен панталон, нощницата в светлокафяво, черно и бяло, розовата тениска с надпис, двата черно-бели панталона тип шалвари са от Primark. Дантеленото вишнево бюстие е безумно красиво и има много секси дантелен гръб също. Него също го взех от Primark, за да мога от време на време да разчупвам вишневия гащеризон с презрамки, когато реша, че не искам да е толкова семпъл и класически. Него пък си го взех отново много намален от един магазин за официално облекло, но не мога да се сетя за името :( Черното бомбър яке с релефни розички ми е подарък от друга позната и е от River Island, черната горница на пижама с къс ръкав и розови елементи, долницицата пижама с пеперудки и други буболечки, пижамата с Пепа Пиг и синята дълга тениска/рокля са от Asda, лилавата туника е от магазин секънд хенд, а дънките бяха страшно намалени и са от Marks & Spencer. 















Свещта мирише просто божествено на лимонов сладкиш. Нямам търпение да я запаля и да видя дали и тогава ще й е толкова силен ароматът. Пеперудките пък са висящо украшение за стена и са много свежи и пролетни. Те заедно със свещта са от Poundland (английският еквивалент на магазин всичко по един лев). Всички останали флиндифлюшки намерих в разни антикварни и секънд хенд магазини.